TRUCKS

На „пътя“ в Сибир

В сърцето на Сибир дивата природа е навсякъде, но пътищата са лоши, а понякога дори не съществуват. Тук един офроуд товарен автомобил Volvo помага на Николай Гончаров да бъде в безопасност и да изкарва прехраната си.
Дестинацията на Николай Гончаров е на разстояние само 120 км, но голяма част от маршрута е по черен път с огромни локви и ями.

От почти 20 години Николай Гончаров живее в най-голямата област на Русия – Якутия. През десет от тези години той е шофирал товарни автомобили в Трансотделстрой (TOС), фирма за товарни превози, базирана в Ленск.

„Нашият проблем са калта и лошите пътища“, казва Николай и добавя шеговито: „Ние тук нямаме пътища, имаме само посока.“

Днес задачата на Николай е да превози бетонни плочи от пристанището в Пеледуй до строителен обект в Чайанда. Там Газпром, руският гигант в добива на природен газ, разработва газово находище. Дестинацията не е далече, на разстояние около 120 км, но да се достигне до нея е трудно, тъй като голяма част от маршрута е по черен път с огромни локви и ями.

„Тук могат да работят само товарни автомобили като този: офроуд, за тежки условия“, казва Николай, седнал в кабината на своя влекач Volvo FMX 460 с конфигурация на мостовете 6x6. Шофира го само от няколко месеца, след като почти десет години е бил зад волана на други модели Volvo. „Това е добър товарен автомобил, здрав.“

Докато товарят автомобила на пристанището, Николай сочи река Лена зад себе си.
„Лена е жизнената артерия на Якутия. Товарите се транспортират главно по реката, както по течението, така и нагоре.“

 

Когато открият плавателния сезон през лятото, тук е много напрегнато, тъй като за много части на Якутия няма друг начин за доставяне на товари. Товарните автомобили превозват товарите, доставяни по Лена, от пристанищата до дестинациите в региона, като често се движат по черни пътища, превръщащи се в кал при всеки дъжд.

Николай си спомня за един случай преди няколко години, когато шофирал по черен път, превърнат от дъжда в кал.
„След дъжда трябваше да се изкачим по стръмен хълм с глинеста почва, а камионите не искаха. Борихме се известно време, но напразно. Така че трябваше да живеем в камионите си в продължение на два дни, докато чакаме по-сухо време. Дъждът спря, излезе вятър и изсуши пътя. Чак тогава успяхме да тръгнем.“

Такива случаи обаче са редки, обяснява той, защото офроуд автомобилите Volvo са подходящи и за най-лошите условия. През зимата, когато Лена замръзне, работниците по поддръжка на пътищата изграждат „снежния път“ през гората чак до Уст Кут.

„Замръзваме, няма майтап“, казва Николай. Температурата спада до минус 40 или минус 45 градуса. Понякога става дори минус 50 градуса. Е и какво? Volvo издържа всичко.“

Опитът и предпазливостта помагат на Николай да се движи безопасно по пътищата по трудните пътища на Якутия. Той познава тези локви почти наизуст и знае от коя страна са по-дълбоки. Когато товарният автомобил се доближава до локва по пътя си от пристанището, Николай споделя няколко съвета.

„Тази не е много голяма, но все пак не можете през нея с висока скорост. Трябва да намалите скоростта и да превключите на по-ниска предавка, за да минете внимателно.“

Ние тук нямаме пътища, имаме само посока.

Когато пътищата изглеждат по-скоро като кал, дори и най-голямото внимание и опит не могат винаги да спасят водачите от неприятности. Докато шофира по черния път Николай претърпява малко произшествие, когато между колелата засяда камък. Той слиза от кабината, разглежда камъка, взема тежък ковашки чук и разчупва камъка на малки парчета, които падат долу.

„Камъкът може да повреди гумата и да я среже, а след това тя ще се спука“, обяснява Николай, след като се е качил отново в кабината. „Имах късмет, че успях да счупя камъка с чука и той излезе. Има случаи, когато трябва да свалиш колелото и да изпуснеш въздуха от гумата, за да извадиш камъка.“

 

По-нататък по черния път, стигаме до друг товарен автомобил, който е паркиран, а водачът крачи нервно около него. Николай спира своя товарен автомобил, слиза от кабината, отива до него и двамата разговарят няколко минути. Когато се връща, казва, че водачът има нужда някой да го изтегли, но той не може да му помогне защото автомобилът му Volvo е натоварен догоре. Но в крайна сметка при тези пътни условия шофьорската солидарност е жизнено важна, отбелязва Николай.

„Когато е необходимо, си помагаме взаимно. На пътя е така.“

След няколко километра Николай спира товарния автомобил, за да си почине малко и да направи чай.

Това, което ме привлича най-много в Якутия, са красотата, незамърсената природа и чистите реки“, казва той, гледайки наоколо.

Роден в Кемерово, област в югозападен Сибир, Николай дошъл в Якутия да посети сестра си и останал за постоянно, очарован от природата и по-сухия климат на областта, който прави по-поносими дори екстремните студени температури през зимата.

Якутия очарова Николай и с изобилието на дивата природа.

„Тук можете да ловите различни видове риба, например щука, костур и сибирска сьомга. А веднъж видях мечка с малки мечета. Виждал съм и зайци. И лисици, и лосове. Това е дива местност, животните си живеят наоколо и хората работят близо до тях. Живеем едни до други.“

Скоро товарният камион напуска черния път и тръгва по истински асфалт. След няколко километра стигаме до влекач, който е в канавката отстрани на пътя.

Сигурно водачът е заспал на кормилото“, казва Николай. „Асфалтовият път кара водачите да се поотпуснат и те губят концентрация“, добавя той.

Николай маха на водач на друг автомобил Volvo от ТОС, който се връща от курса си. Той казва, че му харесва да работи за фирмата и за шефа й – Станислав Камаганов, който организира нещата така, че водачите да имат работа през цялото време и товарните автомобили да не стоят без работа.

Курсът е направен и Николай се връща в Пеледуй – село, където през лятото остават много от товарните автомобили и водачите на ТОС.

Той казва, че му липсват съпругата му, двете дъщери и трите внучки, които живеят в Ленск, докато той остава тук и само понякога има възможност да се върне у дома. Да бъде далече от семейството си е неизбежна част от работата му.

„Дойдох си вкъщи и видях, че внучките ми малко са пораснали, че са научили нещо ново. Но за кого работя, ако не за семейството си и за тяхното благополучие?“, отбелязва той.

Трансотделстрой (TOС)

Собственик: Станислав Камаганов
Брой служители: 90
История: Фирмата е създадена преди 14 години.
Основни клиенти: Газпром, Роснефт, Шлумбергер
Общ брой автомобили: 283
Автопарк, общо: 60 (от които товарни автомобили Volvo:30)
Основни товари: Строителни материали и компоненти за добив на газ и петрол.
Товарният автомобил: Влекач Volvo FMX 460 с конфигурация на мостовете 6×6. Ремарке: Руско ремарке от фирма НАРЗ с вместимост 55 т. Курсове: Бетонни плочи от пристанището в Пеледуй до строителни обекти в района на Чайанда.