Първите утринни слънчеви лъчи започват да надничат между планинските върхове, обграждащи солната равнина. Вятърът набира скорост в безкрайното открито пространство и свежият студен въздух хапе бузите. При пристигналите наскоро разреденият въздух се проявява под формата на леко главоболие.
„Започнах да шофирам товарни автомобили Volvo тук, когато станах на 14, и никога не съм използвал друг товарен автомобил“, казва Дарио Машаса Колкуе, докато се качва в кабината на своя Volvo FH16, паркиран пред дома му в малкото градче Колшани.
Салар де Уюни или Салар де Тунупа, както я наричат местните индианци, се намира в провинция Потоси в западна Боливия. Най-голямата в света солна равнина има същата площ като град Лос Анджелис и се състои от 10 583 квадратни километра уплътнена сол.
Днес Дарио ще товари и ще превозва сол, изкопана от солната равнина. Преди да се отправи натам, той събира товарачите, които ще му помагат днес. Чака ги тежка работа през деня. Голямото ремарке ще бъде натоварено с 25 тона сол – на ръка, единствено с помощта на обикновени лопати. Затова Дарио се уверява, че е взел обяд и напитки за товарачите.
„Това са Едгар и брат му Иван, и те са от града. Тук всеки познава всекиго“, казва Дарио, докато двамата товарачи пристигат.
Едгар и Иван се качват в платформата на ремаркето, където вече седи баща им Паулино, който също е товарач.
След всяко второ пътуване през солта измиваме внимателно товарните автомобили с вода. След това ги напръскваме с масло и грес, за да ги предпазим при следващите пътувания.
Преди 40 000 години цялата тази област е била праисторическо езеро и при спадането на водата се е образувала солната равнина. Солта хрущи под колелата, когато товарният автомобил достига до обширното плато, където описва големи осмоъгълни фигури. Всички следи от пътища изчезват в бялата пустош и Дарио се движи, използвайки като отправни точки планините в далечината. Познанията му за местността са изключителни.
„Всъщност повърхността се състои от два слоя компресирана сол – горен и долен. Помежду им има слой кал. Не е опасно да шофираш върху солта, но ако излезеш извън обичайния си маршрут, може да загазиш. На някои места повърхността е по-мека и камионът може да затъне дълбоко в солта.”
Слънцето се издига над хоризонта и бялата повърхност на терена отразява лъчите му, което превръща слънчевите очила в необходимост. Загрубелите ръце на Дарио и бръчките в ъгълчетата на очите му свидетелстват за живот, прекаран в тежка работа и непрестанна борба с безжалостната светлина. Солната равнина е работното място на Дарио от повече от 30 години.
„Хората, които живеят тук обаче, са силни и здрави. Солта помага при артрит и болки в ставите, обяснява Дарио с усмивка.
През годините Дарио е имал няколко товарни автомобила Volvo. Днес притежава два Volvo FH16, произведени през 2006 г., с мощност 610 к.с. Сам ги е внесъл от Европа. Върху товарния автомобил на Дарио все още можете да видите стикерите на предишните собственици, логистичната компания DFDS от Германия.
„Планирам да купя друг камион Volvo, произведен през 2008 г., по някое време догодина. Ще го внеса от Швеция.“
Дарио и 23-ма други водачи са членове на „Кооператив 11 юли“, който представлява сдружение на водачи, изпълняващи както национални, така и международни транспортни курсове към и от областтa. Пътищата около солната равнина са лоши и разстоянията са големи. По тази причина тя се използва като коридор към провинция Оруро на север, Кошабамба на североизток и съседната държава Чили на запад.
Водачите са членове на кооператива – са собственици на товарните си автомобили, но администрацията им е обща. Разходите и печалбите се разпределят между членовете.
За Дарио и неговите колеги водачи шофирането на автомобили Volvo е очевидният избор – 20 от 23-те автомобила в кооператива са марка Volvo.
„През зимата тук става много студено и някои други камиони просто не могат да запалят. Пътищата около солната равнина са много неравни. От вибрациите другите камиони се тресат и започват да се появяват пролуки, двигателите постепенно спират да работят. При Volvo това не се случва. Техните автомобили са здрави и могат да издържат тези трудни условия.“
Тъй като солта ускорява появата на ръжда, работата е тежка за товарните автомобили. Дарио обяснява, че е необходима съвсем малко работа по поддръжката:
„След всяко второ пътуване през солта измиваме внимателно товарните автомобили с вода. След това ги напръскваме с масло и грес, за да ги предпазим при следващите пътувания.“
Всяка година от Салар де Уюни се добиват 25 000 тона сол. Процесът на извличане е лесен, но работата е усилена. Солта, която е влажна, се натрупва на ръка на купчини, за да изсъхне през нощта, преди да бъде натоварена.
В тази област солта е достатъчно твърда, така че тук няма проблеми при шофирането на тежки камиони, но ето там е по-меко.... товарните автомобили могат да потънат в солта.
Силуети в далечината изведнъж нарушават безкрайната белота. След малко пирамидалните купчини сол се очертават по-ясно. Дарио спира товарния си автомобил, скача долу и обяснява на Едгар, Иван и Паулино как ще бъде свършена работата. Първите три купчини сол трябва да бъдат натоварени от едната страна на платформата на ремаркето, след това товарният автомобил се завърта и от другата страна се натоварват още три купчини.
„Важно е да се товари от двете страни, за да има баланс“, обяснява Дарио.
Той сочи в далечината.
„В тази област солта е достатъчно твърда, така че тук няма проблеми при шофирането на тежки камиони, но ето там е по-меко. Там товарните автомобили могат да потънат в солта.“
Точно сега солната равнина е суха, но по време на дъждовния сезон през летните месеци близкото езеро Попу я наводнява и тя се покрива с воден слой. На някои места дълбочината може да достигне един метър.
“Затова си правим склад със сол в Колшани, преди да дойде дъждът, и товарим оттам. Нито ние, нито производителите работим в солната равнина по време на дъждовния сезон.“
Паулино, Едгар и Иван хвърлят последните няколко лопати сол върху платформата на ремаркето. Работата е отнела малко по-малко от три часа. След това един от многото автомобили, работещи в сферата на туризма в областта, ги откарва обратно в Колшани.
Преди Дарио да тръгне по обратния път, той и автомобилът му са застигнати от пясъчна буря. Вятърът барабани с камъчета от близките каменни пустини и вдига кафяви облаци от прах на хоризонта. Финият прах пада върху солната равнина.
Дарио седи в кабината си и чака бурята да утихне.
„Обикновено не трае повече от час, след това се самоизчерпва“, обяснява той. Включва радиото, където водещият на новините отривисто прави преглед на местните новини.
Има право, бурята преминава и зловещите облаци в далечината отплуват настрани от солната равнина, докато Дарио пали двигателя.
Технически данни: Влекач Volvo FH16 с бразилско ремарке, произведено от Randon. Предназначен за превози на дълги разстояния и тежки товари, този товарен автомобил, произведен през 2005 г., има 16,1-литров редови шестцилиндров двигател с мощност 610 к.с. и въртящ момент 2 800 Nm при 1 000-1 500 оборота в мин.
Как се използва: Използва се за превозване на боракс и сяра от мините в областта, както и на сол от солните равнини – международни и национални курсове. Типичните курсове отнемат 14-18 часа. Приблизително 70 000 км/година.