Защо хората са скептични по отношение на електрическите камиони – и защо това е съвсем естествено

От парни локомотиви до смартфони, историята е пълна с новаторски технологии, които първоначално са били посрещнати с подигравки или съмнения. Днес електрическите камиони са изправени пред почти същия скептицизъм. И все пак, ако историята е някакъв ориентир, днешните съмнения може просто да маркират още една стъпка по пътя към широкото им приемане.
 

Още през 1937 г. братята Гершуин се подиграват с колебанието на човечеството по отношение на новите идеи. В тяхната хумористична любовна песен They All Laughed са вплетени кратки сцени с известни личности, които някога са били осмивани: Колумб – задето твърдял, че Земята е кръгла, Томас Едисън – задето уловил звук, братята Райт – заради опитите им да летят – и, над всичко това, собствената невероятна любовна история на разказвача. С финалния рефрен нещата се обръщат: мечтата се сбъдва и, както често се случва с новите идеи, скептиците остават без думи.
 

Историята е пълна с подобни примери. Пионерите в железопътния транспорт от 20-те години на 19-ти век са били отхвърляни като мечтатели; телефонът е бил осмиван от началника на британската поща като ненужен („Имаме много момчета-куриери“); а електрическите крушки, киното и автомобилите са били наричани „провали“ или „лукс“.^[1] И въпреки това всеки от тях е променил света ни.
 

В днешно време същите съмнения са срещнали цифровия фотоапарат, смартфона и дори GPS технологията. Днес, в транспортната индустрия, електрическите камиони са просто последната глава в тази дълга традиция на скептицизъм.

Защо сме предразположени да се тревожим

Мико Грьонхолм, преподавател по маркетинг в Икономическия факултет на университета в Лунд и експерт по процесите на промяна и иновации, обяснява, че скептицизмът не е просто често срещан – той е дълбоко човешки.

„Ако нашите предци бяха приемали всяко ново нещо без колебание, много от тях нямаше да оцелеят.“ Същият механизъм съществува и днес – само че сега се задейства от нови технологии, а не от непознати плодове в гората.

Мико Грьонхолм посочва три перспективи, които обясняват защо често е необходимо време, за да наберат скорост иновациите: психологическата, практическата и оценъчната гледна точка.

1. Психологическата перспектива

В основата си скептицизмът е защитен механизъм на човешкия мозък.

„Умовете ни са устроени така, че да ни пазят в безопасност.“ „Ето защо често предпочитаме познатото пред новото, дори когато новото може да е по-добро“, казва Мико Грьонхолм.

Той подчертава три добре документирани когнитивни предубеждения, които възпрепятстват иновациите:

• Пристрастие към статуквото – предпочитаме това, което вече знаем. Дизеловите камиони съществуват от век – защо да променяме това?^[1]
  
• Склонност към негативизъм – фокусираме се повече върху рисковете, отколкото върху възможностите. Една повреда на електрически камион може да засенчи стотици успешни пътувания.^[2]
• Пристрастие към потвърждение – търсим информация, която потвърждава това, в което вече вярваме. Това е особено видимо в онлайн форуми, където скептиците се подкрепят взаимно и разпространяват критична информация.^[3]

2. Практическата перспектива

Съмнението не е само психологическо – то често се основава на реални, практически препятствия.

„За да бъде една технология привлекателна, тя трябва да работи в ежедневието.“ „За електрическите камиони това означава например надеждна инфраструктура за зареждане“, казва Мико Грьонхолм.

Разгръщането се случва. Въпреки това, както той посочва, иновациите обикновено зависят от цели системи – не само от самия продукт. Например, оптичният широколентов достъп се разпространи едва след като услугите, мрежите и регулациите бяха синхронизирани.

Той също така подчертава значението на стимулите: „Реформата на домашните компютри в Швеция в края на 90-те години направи компютрите достъпни за милиони домакинства.“ Изведнъж Швеция се превърна в една от страните с най-много компютри в света. Стимулите могат радикално да ускорят приемането.“

Същата логика важи и за електрическите камиони – субсидиите, инфраструктурата и поддържащите екосистеми ще бъдат решаващи.

3. Перспективата на преценката

Накрая идва това, което Мико Грьонхолм нарича перспектива на преценката или наблюдателя – социалната динамика на приемането.

Иновациите се разпространяват на предвидими вълни, процес, описан от социолога Еверет Роджърс в неговата теория за „Дифузия на иновациите“. Първо са новаторите, след това ранните потребители, а след тях и ранното мнозинство. Едва когато ранното мнозинство приеме нещо, по-широкият пазар го следва; късното мнозинство и накрая изоставащите.^[4]

„Когато ранното мнозинство започне да кара електрически камиони, тогава масовият пазар ще си помисли: „Може би и аз трябва да си купя един“, казва Мико Грьонхолм.

Тази повратна точка често се случва при около 15-20% приемане. Дотогава скептицизмът не е грешка в системата – той е част от процеса. И този процес отнема време – нещо, което често е трудно за нашия мозък да схване.

„Както Бил Гейтс веднъж го каза: Винаги надценяваме промяната, която ще настъпи през следващите две години, и подценяваме промяната, която ще настъпи през следващите десет.