TRUCKS

Там, където властва природата

Пътищата в югозападна Норвегия са сред най-труднопроходимите в света. Когато управлявате 50-тонна автомобилна композиция с товар от жива риба в резервоари с плискаща се вода, става още по-сложно.
Шофиране в южна Норвегия.
Природата в югозападната част на Норвегия може да е възхитителна, но за водачите на камиони тя носи потенциална опасност, ако не са постоянно нащрек.

„Норвежките пътища не могат да се сравнят с нищо друго. Те определено не са място за мечтаене – трябва да сте изцяло концентрирани“, споделя превозвачът на специални товари Ярле Твейтен, фиксирал погледа си върху пътя, докато взема тесен завой.

Когато щях да почвам работа като шофьор, превозът на риба беше единственото, което ме интересуваше. Превозването на живи същества определено прави работата ми много по-интересна.

Местността, през която преминава, е поразително красива и е популярна туристическа дестинация заради многото си планини, водопади и дълбоки фиорди. Но за водачите красотата ѝ може да бъде измамна. Тесните и криволичещи пътища са в лошо състояние и съществува голям риск от скални срутвания. През есента и дългата, студена зима, времето става сурово с много дъждове, сняг и лед, а през лятото изневиделица зад завоя могат да изникнат снимащи туристи, безгрижно стоящи по средата на пътя. На някои места пътищата са прекалено тесни за разминаване на два автомобила и единственото решение е един от тях да кара на заден ход по целия път до най-близката отбивка.

„Някои хора се страхуват до смърт да шофират тук. Понякога трябва да спра камиона си, за да насочвам трафика, както и да помагам на хората да маневрират на заден ход, за да продължат. Шофирайки по тези пътища, човек трябва да си помага взаимно в движението“, казва Ярле.

Но той не обича да спира камиона си Volvo FH16 750 излишно. В ремаркето си има произведени по поръчка водни резервоари, пълни с жива риба, която може да умре само за пет минути, ако не е внимателен. Рибата е много ценна и товарът от млада камбала, който в момента превозва, струва около 400 000 евро. Поради строгите правила за застраховане и разпоредби за защита на животните момент невнимание може да нанесе тежък удар на бизнеса му. Така че, освен пътя, той трябва да следи внимателно и системата за наблюдение до арматурното табло, която показва условията в резервоарите, като например нивото на кислорода, стойността на рН и температурата. Това е трудна задача, която изисква време за овладяване, но след 30 години стаж като превозвач на риба Ярле е истински експерт. През първите си години в отрасъла той превозва риба из цяла Европа в страни, като Испания, Португалия, Гърция, Шетландските острови и Шотландия. Така придобива опит, който му е необходим, за да разшири транспортната си компания от едноличен бизнес с един камион в голям превозвач на жива риба. В продължение на много години бизнесът му е насочен към Норвегия и Швеция, което го утвърждава като един от най-добрите в бранша. Въпреки че вече притежава 10 камиона Volvo и за него работят още няколко водачи обаче, той все още пътува и извършва доставки. Днес рибата ще бъде транспортирана по целия път до Рьорвик в Трьонделаг. За да стигне дотам, той трябва да вземе ферибота между Юндал и малкото му родно село Тьорвикбигд, разположено до фиорда Хардангер, където е живял цял живот. Приближавайки се до пристанището, той посочва фиорда към къщата, където е израснал, само на пет метра от кея.


„Като дете често слизах на кея и ловях риба с часове. Баща ми също обича риболова и имахме риба за вечеря почти всеки ден. Когато щях да почвам работа като шофьор, превозът на риба беше единственото, което ме интересуваше. Превозването на живи същества определено прави работата ми много по-интересна“, казва Ярле с усмивка.

Въпреки че Тьорвикбигд е малко селце, то се е превърнало във важен портал заради фериботната линия до Юндал, откъдето има връзки с източната и южната част на Норвегия. Трафикът през фиорда се е увеличил драстично през последните няколко години и в наши дни всеки месец оттам преминават впечатляващия брой от 25 000 – 30 000 автомобила. Ярле е пътувал с този ферибот хиляди пъти. 

„Да бъдеш шофьор тук означава, че трябва да се приспособиш към пътя и природата. За да стигнем донякъде, трябва почти винаги да прекосяваме фиорда и се учим да живеем с това. Понякога трябва да взема цели седем ферибота, когато правя единична доставка“, казва той, докато се качва на борда.

Пътуването отнема около двадесет минути. Слизайки на брега, той се концентрира повече, за да продължи по главен път 7 – стар път, който свързва град Берген с Осло. Той не е ремонтиран от години и целият е покрит с лоша настилка и дупки. На около двадесет километра по-нататък той става още по-опасен, тъй като от едната му страна планината става все по-стръмна, а от другата фиордът рязко се спуска на стотици метри надолу. Насипът, който отделя пътя от стръмния склон, е висок само половин метър и автомобилите лесно могат да се преобърнат и да полетят към водата. 

„Това е нормална отсечка от пътя. Ако сте шофирали толкова дълго, колкото аз, щяхте да видите колко зле може наистина да стане. Минавал съм покрай няколко смъртоносни произшествия и съм виждал загинали хора. Това те кара да си помислиш: „Шофирам ли така, че да избегна това?“, казва Ярле и добавя:

„За щастие, товарът ми ме кара да шофирам предпазливо. Освен това след всичките тези години човек свиква да шофира по лоши пътища. И въпреки това, когато седна в камиона и започна да ги използвам като свое работно място, бих искал да са по-безопасни“.

Обслужването и поддръжката са много важни по тези пътища. Ако камионите се повредят, ми трябва бързо помощ, иначе съм в голяма беда.

Въпреки че пътищата са труднопроходими и опасни, Ярле твърди, че модерните технологични подобрения в камионите са направили работата му много по-лесна, отколкото преди години, когато е започнал бизнеса си с камион Volvo втора ръка. Днес няма нужда да се тревожи вече преди пътуване, тъй като неговият Volvo FH16 му осигурява напълно ново изживяване при шофиране по отношение на безопасността и комфорта. Той също така държи да има златен договор с Volvo Action Service, тъй като трудните пътища означават, че камионите му се износват по-бързо в сравнение с тези в останалата част на Европа. 

„Обслужването и поддръжката са много важни по тези пътища. Ако камионите се повредят, ми трябва бързо помощ, иначе съм в голяма беда. Винаги съм имал добри взаимоотношения със служителите на Volvo и затова съм изцяло лоялен към Volvo“, казва той, като същевременно спира камиона, за да изчака лек автомобил да върне назад заради него.


Скоро той ще премине най-лошата част от маршрута си и ще продължи първо по път 50, а след това по път 52, докато стигне до Ота, откъдето ще продължи към крайната си дестинация – Рьорвик в Трьонделаг. Ярле обяснява, че днешният курс е по-необичайно задание, тъй като повечето от неговите товари се състоят от млада речна пъстърва и сьомга, която вози до големите рибни стопанства в Норвегия. Освен това превозва и много зеленушка, вид риба, която яде паразити и се използва от стопанствата за предотвратяване на болести по другите риби.

Интересът на Ярле към рибата, която превозва, е нараснал с течение на времето и той непрекъснато подобрява своите камиони и резервоари в тесен диалог с клиентите си. Освен извършването на превози и управлението на компанията той участва в различни проекти и е включен в процеса на разработване на норвежката регулаторна система за превоз на риба. Обичайният работен ден рядко е по-кратък от дванадесет часа и обикновено е много по-дълъг. Той признава, че съпругата и трите му деца малко страдат заради това, но са свикнали да работи толкова много.

„Сега съм на 60 години. Трябва да призная, че е имало много дълги дни и много проблеми. Никога не бих имал вече енергията да направя всичко това отново. Това не е просто работа, тя се е превърнала в начин на живот. Но винаги ми е харесвала.“