Разхождайки се из производствената площадка на завода за силови линии в Скьовде, човек се чувства почти като у дома си. Не в смисъл, че хората наистина живеят там, а заради приветливата атмосфера и факта, че служителите изглежда се познават добре, човек се чувства уютно и добре дошъл още като влезе в завода.
Несма Одисо ни се усмихва широко, докато прибира дългата си коса на конска опашка. Тя работи тук от една година и няколко месеца.
„Много ми харесва. Смяната ми обикновено е нощна, а задачата ми е да сглобявам частите на двигателя. В началото бях малко нервна, но за една година научих много. Имам усещането, че всеки ден е едно предизвикателство за мен“, споделя тя.
Тя живее със съпруга си и сина си в Скьовде и е в Швеция от осем години. Паметната 1993 година, когато първият камион FH излиза на пазара, всъщност е рождената й година, така че няма спомен за първия камион FH.
„О, не! Била съм в корема на майка си, когато е пуснат на пазара. Дори не знаех за камионите FH, докато не дойдох в Швеция. Разбрах обаче, че камионът и двигателят, разбира се, са много успешни. Приятно е да усещаш, че сглобяваш нещо, което е голяма и важна част от този камион.“
Знаковият камион и значимият първи двигател D12 обаче са нещо, за което нейният колега Даниел Лундгрен мисли на практика всеки ден. През 1993 г. той е бил оператор на поточната линия и много добре си спомня първите двигатели, които е сглобил.
„Чувствах се горд да знам, че някой щеше да кара камион с „моя“ двигател“, усмихва се той.
Длъжността му днес е двойна: мениджър на ниско управленско ниво за продуктови одити и тестване на съответствието на продуктите, където двигателят се тества по различни начини, и водач за контрол на качеството, при което основната му задача е запазване на качеството на продукцията. Даниел работи в компанията от 17-годишна възраст.
„Когато започнах, почти всичко се правеше ръчно. Несма сега управлява роботи за сглобяване, а някога ние нямахме такива. Но усещането с колегите е същото. Volvo е компания, в която се израства – нещо, което много ценя. Всъщност това е съвет, който бих искал да дам на Несма. Да израства и да се образова – има много възможности за това“, казва Даниел.
Несма кима с глава. Нейната задача е отчасти да управлява роботите, но това също изисква много от оператора.
„В началото беше трудно. Само мога да си представя как е било, когато всичко е било ръчно“, казва тя.
Колкото до съвета да се възползва от възможностите за развитие, тя вече има планове за бъдещето.
„Ще продължа да уча тук в Скьовде по-късно и ще се запиша за бизнес администрация. Бих искала да остана във Volvo, но след като завърша, ще се преместя във финансовия отдел.“
Продължаваме да обикаляме из производствената площадка и Даниел и Несма бодро поздравяват хората по пътя. Скьовде е доста малък шведски град и заводът на Volvo играе голяма роля за неговата идентичност.
„Хората работят тук поколения наред. Синът ми, също роден през 1993 г., сега работи тук“, казва Даниел, а Несма допълва:
„Още един роден по същото време като камиона FH. Това е страхотно.“
Факти за Несма Одисо
Възраст: 24 години (25 ще навърши през ноември)
Живее: Скьовде
Семейство: Съпруг и син
Какво правих във Volvo през 1993 г.: Не съм била родена
Какво работя във Volvo сега: Оператор
Най-доброто нещо, свързано с работата в завода в Скьовде: Това, че се чувствам у дома си и имам шанс за развитие
Свободно време: Спортувам и прекарвам време със семейството си
Факти за Даниел Лундгрен
Възраст: 48
Живее в: Скьовде
Семейство: Три големи деца, внуци и кучето ми Сикстен
Какво правих във Volvo през 1993 г.: Работих като оператор и бях част от създаването на новия отдел за поточната линия за D12
Какво работя във Volvo сега: Мениджър на ниско управленско ниво за продуктови одити и тестване на съответствието на продуктите
(50%) и водач за контрол на качеството (50%)
Най-доброто нещо, свързано с работата в завода в Скьовде: Всички тези невероятни хора!
Свободно време: Работя по къщата си, карам мотора си, прекарвам време със семейството и моето куче
Факти за завода в Скьовде