TRUCKS
В 10 часа вечерта повечето товарни автомобили са паркирани зад вратите на огромната строителна площадка на Еко Атлантик. Под светлината на уличните лампи няколко водачи мюсюлмани се молят, а други са разгънали тънки постелки директно на земята и са се завили презглава.
Матю Уде се приготвя за сън. Както всеки ден, той е шофирал своя Volvo FMX до каменната кариера на 150 километра североизточно от Лагос, за да вземе гранитни блокове за осемкилометровата защитна стена, която отделя Еко Атлантик от морето.
„Никога не шофираме през нощта, прекалено е опасно. Рискът да те спрат крадци на пътя е твърде голям“, казва Матю.
Замисълът е Еко Атлантик да се превърне в Лагос на бъдещето. Изкуствено създаден полуостров с площ десет квадратни километра, който се изгражда непосредствено до зоната Виктория Айлънд, ще събере на едно място бизнес и жилищни райони. Защитната стена е била подложена на тестове, за да се гарантира, че е способна да издържи на най-тежките бури, и зоната зад стената се запълва с пясък, извлечен от морето.
Името „Еко“ идва от местния език, йоруба, и означава „хора от остров Лагос“ – хората, които първоначално са живели тук. Матю обаче не е тукашен. Той е от етническата група игбо и шофира товарни автомобили из Нигерия от 1978 г. Работата му се е превърнала в негово хоби.
„Научих се да карам камиони в една френска компания, която имаше камиони Рено. Това е първият камион Volvo, който съм карал, и го харесвам. Спирачната му система е добра, управлението е перфектно, а балансът – отличен, дори когато возя тежък товар“, казва той.
Всяка сутрин, шест дни в седмицата, Матю напуска площадката на Еко Атлантик в 4 часа сутринта. Придружава го помощникът му, известен в района като „моториста“, 24-годишният Гифт Мваеле, който му помага през деня. Гифт мие товарния автомобил, дава указания на Матю, когато той шофира на заден ход в тесни пространства, и действа като втори чифт очи, който е необходим при шофиране в интензивния трафик. Всеки ден цели 200 товарни автомобила пътуват от различни каменни кариери до Еко Атлантик.
Тъй като пътищата са лоши, най-големият ни проблем е трафикът. Да слезеш от камиона, за да оправиш спукана гума, може наистина да бъде опасно.
Първата спирка за деня е офисът и цехът на фирмата за превози в Ибадан, където Матю и Гифт вземат товарителницата си. Пътят дотам се счита за един от главните пътища в страната, но асфалтът е с кръпки и в лошо състояние, така че дори когато трафикът не е натоварен сутрин, са им необходими повече от два часа, за да стигнат до местоназначението.
След като са получили товарителницата, Матю напуска главния път и завива по един по-малък, който в крайна сметка се превръща в чакълест път, водещ до кариерата.
„Тъй като пътищата са лоши, най-големият ни проблем е трафикът. Да слезеш от камиона, за да оправиш спукана гума, може наистина да бъде опасно“, казва Матю.
Чакълестият път, който води до кариерата, е обрасъл с гъста растителност. Тук и там се виждат сладки картофи, маниока и отделни бананови дървета. Товарният автомобил оставя тънък облак прах зад себе си, а няколко жълти пеперуди пърхат зад предното стъкло.
Кариерата изниква изведнъж сред гората. Бели товарни автомобили с жълти платформи се движат един след друг, за да вземат товара си. При товаренето на гранитните блокове в товарните автомобили се чуват звуци от удари и оглушителен шум, а докато чака реда си, Матю се възползва от възможността да побъбри с другите водачи.
Гранитните блокове, предназначени за „Великата лагоска стена“, са с диаметър 1,5 метра, а товарните автомобили могат да превозват товари до 30 кубически метра. Така че количеството камъни, които могат да се превозят до стената при всеки курс, се определя не от теглото, а от пространството в платформата.
Когато Матю и Гифт приключат с товаренето, те претеглят товарния автомобил на изхода и след това идва време да се връщат обратно в Лагос. Вече е 2.30 ч. следобед и трафикът е много по-натоварен. Пътят до Еко Атлантик обикновено отнема четири часа и Матю знае, че ще се стъмни, преди да пристигне. И дума не може да става да спрат, за да хапнат.
„Не трябва да спираме, иначе никога няма да стигнем“, казва той.
По принцип Матю и Гифт прекарват целия работен ден в товарния автомобил. Носят храна със себе си и ядат, докато шофират, а когато темпото се забавя, Матю включва CD плейъра. Между две захабени от разлистване библии има дискове с музикални компилации на Пол Саймън, Стиви Уондър, Джеймс Браун и кънтри звездата Скийтър Дейвис.
„Разбира се имам и нигерийска музика“, казва Матю и се усмихва.
Той идва от областта, по-рано известна като Биафра, която сега образува щата Енуго в югоизточна Нигерия. Баща му бил търговец на пазара, но парите в семейството не стигали, така че Матю трябвало да напусне училище, след като изкарал една година в гимназията.
„Бяхме пет деца в семейството. Бях единственият син и бях принуден от ранна възраст да се грижа сам за себе си. Всъщност единствената възможност пред мен беше да стана шофьор на камион, защото нямах пари, които да инвестирам в собствена компания, а семейството ми нямаше достатъчно земя, за да останем всички там.“
Шофирането в Нигерия обаче може да бъде доста непредсказуемо. Матю сочи към реката, която прелива от силния дъжд. След това трафикът спира и превозните средства трябва да чакат, докато водата спадне.
Всъщност единствената възможност пред мен беше да стана шофьор на камион, защото нямах пари, които да инвестирам в собствена компания, а семейството ми нямаше достатъчно земя, за да останем всички там.
Минаваме покрай цистерна в обратната посока, която се е преобърнала сутринта. Местните бързо са я изпразнили. В този случай всичко е минало добре, но понякога се случва искра да предизвика запалване на горивото и в резултат – много жертви и дори смъртни случаи.
Товарният автомобил и други два ударени автомобила отстрани на пътя илюстрират ясно описанието на Матю на трафика в държава, в която правила за движение изглежда не се прилагат.
Матю обаче шофира спокойно и безопасно. Вкъщи, в Лагос, той има жена и четири деца – но ги вижда само в неделя.
„Работното време е дълго и не мога да се връщам вкъщи вечер. Трафикът в Лагос е изпълнен с твърде много хаос. Но в събота вечер, след работа, си отивам вкъщи и прекарвам неделята със семейството си. Обикновено ходим на църква.“
Нигерийският ден бързо преминава в нощ и когато Матю пристига на площадката на Еко Атлантик, вече е тъмно. Дълга редица от товарни автомобили се движи по кея, за да пусне товара си там, където защитната стена се среща с морето.
Матю изчаква под светлината на прожекторите, докато дойде редът му да се изкачи, завива по тесния вълнолом, а след това обръща и разтоварва гранитните блокове в морето. Вълните се разбиват ритмично в стената и макар температурата да е спаднала, въздухът все още е топъл, солен и влажен. Всичко, което може да се види от брега, са няколко бледи светлинки от Лагос.
Работният ден е свършил. Зад седалката на Матю има навит вързоп, който той вечер изважда и разстила върху двете седалки в кабината, където спи.
В четири часа сутринта отново е готов да започне деня си. Тогава първите товарни автомобили напускат Еко Атлантик и се отправят на север.
Влекач Volvo FMX 6×4, предназначен за тежки товари; платформа от Meiller-Kipper; двигател D13 Euro 3 с изходна мощност 400 к.с.
Поради лошите пътищамаксималната скорост на товарните автомобили Volvo, които се доставят в Нигерия, е ограничена до 75 км/ч.
Транспортен курс: Досега са доставени 50 товарни автомобила за превозване на гранитни блокове до голямата защитна стена в Лагос, която се изгражда около Еко Атлантик.
