TRUCKS

Да вземеш правилно завоя

Лъкатушният проход Тизи н’Тичка във високата част на мароканската Атласка планинска верига може да разпали най-различни емоции у всеки водач. Но за водача на товарен автомобил Омар Аит Мбарек пътят е и дом, и офис.
Национален път 9
Национален път 9 достига почти до 2 300 метра над морското равнище, което го прави най-високия планински проход в Северна Африка.

„Мога да мина по него и на заден ход“, казва 61-годишният човек, не без ирония. 50-киломтровата отсечка от национален път 9 достига почти до 2 300 метра над морското равнище, което я прави най-високия планински проход в Северна Африка, и предлага спиращи дъха пейзажи на покрити със сняг планини със зелени склонове, изпъстрени с живописни селца. Автентичен вкус на мароканския начин на живот, който трудно се намира в града и привлича силно чуждестранните посетители. Тизи н’Тичка, което означава „проход към пасищата“ на местния език амазиг, е стратегически за мароканската икономика: Той свързва Маракеш с Варзазат – два града, които привличат милиони туристи всяка година и са предпочитани места за снимки на филмопроизводителите от Холивуд до Боливуд. 

Но стръмните му завои, които минават покрай опасни и недобре обезопасени пропасти от едната страна и камъни от другата, за които винаги съществуващия риск от падане, със свличания на пътя и твърде често срещано безразсъдно поведение при шофиране, могат да превърнат преминаването през него във въпрос на живот или смърт. Затова на Омар Аит Мбарек му е позволено да се похвали, поне мъничко: Той е прекарал почти една трета от 44-те години, през които работи в транспортния сектор, на този път без нито едно автопроизшествие. Как го е постигнал?

 

„Никога не пускам радиото, когато карам камиона по този път. Вместо него слушам внимателно двигателя, за да разбера какво става в камиона ми и на пътя. И трябва да се действа бавно: Не съм от тези шофьори, които бързат да седнат зад кормилото, веднага щом станат от леглото. Аз не бързам, спя, когато ми се спи, дори ако това означава да пристигна два часа по-късно“, казва той, докато си налива чаша ментов чай по време на почивка встрани от пътя.

След като се нахранва добре с яхния от зеленчуци и червено месо, приготвена в тажин, Омар Аит Мбарек отива да провери своя танкер Volvo FH, който превозва автомобилно гориво от Маракеш до аванпоста Загора в пустинята на юг от Варзазат. 

От 1997 г. Омар Аит Мбарек работи за Societe Transport Marouane et Freres Ltd (STMF), мароканска компания, която се е специализирала в превоза на запалими продукти. Той е най-старият работещ водач на товарен автомобил. „Трябваше да се пенсионирам миналата година, но не ме пускат! Настояват да остана. Станал съм най-довереният им водач и освен това обучавам новопостъпилите“, казва той.

Омар Аит Мбарек започва да шофира товарни автомобили през 1983 г., но прекарва 11 години преди това като помощник на водачи на товарни автомобили, което му помага да се запознае с тънкостите на занаята. Първият тежкотоварен автомобил, който шофира е Volvo F88.

„Беше най-добрият едно време, но спирачките му загряваха по стръмни пътища. Сега новият Volvo FH може да вози до 27 тона и се движи с една и съща скорост и по нанагорнище, и по нанадолнище. Днешните камиони са и много по-удобни, защото имат подходяща кабина, а преди трябваше да спим под волана“, казва той.

Кабината осигурява така необходимия подслон, особено през зимата, когато силните снеговалежи могат да доведат до спиране на движението по пътищата, понякога за няколко дни. Докато минава през село Туфлит, Омар Аит Мбарек разказва как през 1998 г. движението спряло за цяла седмица поради снега.

Никога не пускам радиото, когато карам камиона по този път. Вместо него слушам внимателно двигателя, за да разбера какво става в камиона ми.

„Нямахме храна, нито одеяла. Никой не ни дойде на помощ. Единственото ни убежище беше този бар, който има камина. Собственикът направо забогатя на гърба на водачите – продаваше ни хляба пет пъти над нормалната цена“, казва той ухилено.

С наближаването на най-опасната част от планинския проход настроението на Омар Аит Мбарек се променя, когато посочва антена на мобилен оператор на върха на една скала и започва да описва най-ужасната гледка, с която се е сблъсквал през живота си. В началото на септември 2012 г. водач на автобус губи контрол над автомобила посред нощ и пада 150 метра надолу. Четиридесет и двама души загиват и още 25 са ранени.

 

„Минах през мястото на катастрофата на следващата сутрин. Автобусът беше станал на парченца. Мисълта за тази катастрофа все още ме преследва и се моля никога повече да не видя подобно нещо.“

Полицията каза, че катастрофата е станала, защото в автобуса е имало повече хора от бройката, за която е направен. Това е най-смъртоносното пътно произшествие в Мароко, регистрирано в държава, в която около 4 000 души годишно загиват при пътнотранспортни произшествия. Държавата инвестира много за развитие на пътната инфраструктура и налага нормативни изисквания за движението по пътищата, но критиците казват, че в отдалечени области като Тизи н’Тичка, не са положени усилия за развитие на инфраструктурата.

Не искате да катастрофирате тук: Ако падането не те убие, линейките може доста ще се забавят, преди да пристигнат, и на стотици километри наоколо няма подходящи болници.

„Не искам да катастрофирам тук: Ако падането не те убие, линейките може доста ще се забавят, преди да пристигнат, и на стотици километри наоколо няма подходящи болници“, казва Омар Аит Мбарек и добавя: „За мен най-важното в живота е на първо място моята сигурност и тази на хората пред мен, както и децата ми, да казвам молитвите си навреме, да бъда чист и да избягвам да нанасям вреда на хората. Никога не съм причинявал смърт или инвалидност; животът ми е добър и заспивам с чиста съвест.“

Роден в едно село, закътано в Атласките планини, Омар Аит Мбарек не е имал голям избор освен да превърне една случайна среща, докато е бил тийнейджър, в професия, която след това се превръща в негова страст. Бил на 16 години, когато един товарен автомобил, минаващ през неговото село, разсипал товара си от захарна тръстика. Той побързал да помогне на водача, който бил толкова впечатлен, че незабавно му предложил да работи като негов помощник за 15 дирхама на месец.

„Карането на камиони беше единствената работа не само за мен, но и за толкова много хора в моя край. Единствените неща, които съживяваха селата около нас, бяха камионите и автобусите“, казва той и добавя:

„Шофирането ме изстрелва неописуемо високо. Да си на пътя, да срещаш колеги-шофьори, да обменяш информация – това е като наркотик. Скитането по планинските пътища е като спасение за мен, защото имам сигурността, че съм успял през всичките тези години да остана в безопасност и да избягвам да причинявам вреда на другите.“

Societe Transport Marouane et Freres Ltd

Собственик: Г-н Мохамед Асли, Генерален директор.
Брой служители: 365
Начало на работата на компанията: 1996 г.
Основни клиенти: Shell, Total Morocco.
Общ брой автомобили: 283
Брой товарни автомобили Volvo в автопарка: 236
Основни товари: Петролни продукти