175 тонна транспортна композиция в Австралия

Зад товарния автомобил на Максин Тейлър се издигат облаци от червен прах. Тя се спуска бързо по пътя с 90 километра в час, а пред нея се простира хоризонтът, проблясквайки в знойната австралийска горещина. Това е австралийската пустош.

Температурата навън е 48 градуса по Целзий, но можеше да бъде и много по-зле. Температурите в австралийската пустош често достигат почти до шестдесет градуса.

„Трябва да пиете много вода, иначе ще се дехидратирате много бързо тук“, обяснява тя най-важното. „Горещината наистина ти действа. Не можеш да оживееш без климатик.“

52-годишната жена е на разстояние стотици мили от всичко. Човек е самотен тук. Няма никакви признаци на живот с изключение на някоя крава, камила или динго, които от време на време пресичат пътя, или товарен автомобил на друга компания, който се движи в обратната посока.

Тя усилва звука на стереоуредбата и пее заедно с австралийската легенда на рок музиката, Джими Барнс. Той ми вдига адреналина, казва тя. А може би и прогонва мислите за човека, който трябваше да шофира редом с нея товарен автомобил из прашната пустош.

„Всъщност съпругът ми ме научи да шофирам автомобилни композиции, след като се разболя“, споделя тя. „Случи се така, че можехме да работим заедно през последните му години и аз успях да си помогна финансово.”

В продължение на три години двойката работи за една и съща фирма, в един и същи екипаж и двамата живеят заедно в лагера, като се виждат всяка нощ, преди съпругът на Максин да почине преди две години.

„Това никога не излиза от ума ми. Мисля за него всеки ден и ми се струва, че още работя заедно с него, въпреки че той вече не е с нас.“

Максин шофира между Ууди Ууди в отдалечената област Пилбара в западна Австралия и крайбрежния град Порт Хедланд. Този кръгов маршрут с дължина 800 километра тя ще изминава всеки ден (с един ден почивка след всеки шест курса) в продължение на осем седмици, преди да си вземе двуседмичен отпуск, за да се върне у дома, в Брисбейн, на 5000 км от източното крайбрежие на Австралия. На отиване четирите огромни ремаркета са празни. При пътуването към пристанището те са натоварени с манган – метал, скрит в черни скални късове, които приличат малко на въглища и се използват като примес при производството на неръждаема стомана.

Дните са дълги. Кръговият маршрут отнема обикновено 12 до 13 часа, но може да се разтегли до 17, ако се спука гума, ако стане авария или ако пътните условия са под оптималните. Когато настъпи дъждовният сезон, може да се окажете блокирани тук за цели дни, докато чакате нивото на водата да спадне.

Мината работи на непрекъснати смени, така че щом Максин се върне в базата и разтовари, друг водач сяда на мястото й и повтаря цялото пътуване. Когато той се върне след 12 или 13 часа, тя се качва отново в автомобила, пуска любимия си албум на Джими Барнс и прави отново курса.

Тук не работят много жени и Максин признава, че е виждала само една, която шофира автомобилна композиция. Когато я питат за професията й, много хора просто не вярват, че тя наистина е водач на композиции – особено тези, с които се среща за първи път. „Те просто казват: Леле, изобщо не приличате на такава“, казва тя.

Въпреки това Максин винаги е искала да бъде водач на товарен автомобил. Баща й е бил водач, както и покойния й съпруг, а самата тя просто обича да шофира, като това й изглежда съвсем естествено. И макар че е жена, която работи в мъжко обкръжение, тя знае, че те я уважават, а и тя също ги уважава.

„Момчетата са фантастични“, казва тя. „Ако спреш или претърпиш авария, ще те изтеглят и ще попитат дали имаш достатъчно вода и храна. Или ще спрат и ще се опитат да ти помогнат. Справяме се чудесно, те винаги ме викат по радиото „Макси, добре ли си?“. Всички го правим. Не е защото съм жена. Ние просто се грижим един за друг. От дълго време сме тук, така че сме като семейство.“

Максин и нейните колеги редовно си правят барбекю с малко пиене и много разговори, смях и закачки, за да поддържат висок дух.

„Всички се разбираме взаимно, всеки е приятелски настроен и всеки се справя. Трябва да бъде така в такава среда, защото, прекарваме заедно повече време отколкото със семействата си.“

Нейното собствено семейство е пръснато из цяла Австралия. Семейният й дом е в Брисбейн, където живее едното от трите й пораснали деца. Но другите две живеят по на юг в Нови Южен Уелс. Има две внучки и както казва с явно удоволствие, внук „който е на път“.

„Понякога се губя в мислите си“, казва тя. „Умът ви блуждае малко. Не виждам семейството си много често. Но това всъщност не ме тревожи. Винаги е хубаво, когато се съберем. Май просто съм свикнала.“

Решението да запази къщата в Брисбейн и ипотеката, която върви с нея, е една от основните причини да продължава да шофира товарни автомобили. Но въпреки че е живяла там в продължение на 25 години, сега тя нарича Порт Хедланд „свой дом“.

„Нямам търпение след осем седмици да се върна у дома в Брисбейн, но когато съм там, бързам да се върна обратно, защото вкъщи няма никой. Средата в която живеем – средата в лагера, е чудесна.“

Тук водачите не просто се привързват един към друг. Те се привързват и към големите си автомобилни композиции Volvo. За да превозват тежките товари, които транспортира компанията, товарните автомобили трябва да бъдат обслужвани поне веднъж седмично, а водачите трябва да ги зареждат с гориво и да правят всеки ден проверки преди потегляне, за да могат да работят в режим 24-7.

„Много са удобни за пътуване, всичко върви гладко и ние се грижим за тях като че ли са наши собствени. През цялото време си в един и същи камион, така че го пазиш чист и се грижиш за него. Ако те (компанията) пуснат някого вътре и той не се грижи за камиона, аз много се ядосвам“, казва Максин и добавя: „Всъщност баща ми имаше Volvo. Стана така, че и аз карам Volvo, така че просто ми е на сърце.“

Колкото и да обича товарния си автомобил и начина на живот, свързан с него, Максин си мисли и за живота, който ще води, след като спре да превозва манган през пустинята.

„Мисля, че вероятно ще продължа да се занимавам с това през следващите пет години и след това може да се пенсионирам“, казва тя. „Всъщност не знам какво ще правя сред това. Може би ще отида в Нов Южен Уелс, за да прекарвам повече време със семейството си.“

Засега обаче казва, че ще се наслаждава на всяка минута от дните си на път – с усилен звук на стереоуредбата и смехове с „момчетата“ по двустранната радиовръзка.

„Просто се наслаждавам на това“, казва тя. „Надявам се, че съпругът ми би се гордял с мен заради това, което правя. Мисля, че щеше да е горд.“

Товарният автомобил

Товарен автомобил: „Четворна“ автомобилна композиция.
Модел: Volvo FH16.
Двигател: 700 к.с., въртящ момент 3 150 Nm с I-Shift.
Влекач: 10X6 (два предни управляеми моста с тройно задвижване).
Ремарке: 4 ремаркета - 2 „A“ ремаркета, 2 открити платформи и B-double (комбинация от общо 7 части).
Тегло: 175 тона (брутно тегло на композицията ).
Полезен товар: надвишава 113 тона.
Дължина: 53,5 метра.
Колела: 84.
Гориво: капацитет до 1 840 литра. (На практика между различните мини и Порт Хедланд няма къде да се зареди, а маршрутите с дължина над 800 км са нещо обичайно).
Характеристики: Пригоден за високи температури и екстремални условия.

Охладители за защита на водача при непредвидени събития.
Предни решетки за предпазване на композицията при удари от диви животни.
Специални възможности за охлаждане на елементите, свързани с висок риск, като акумулаторите и диференциалите.

Със 175-тонна автомобилна композиция през пустинните райони на Австралия, известни като „аутбек“

Товарният автомобил