TRUCKS
Paso de los Caracoles – на български „Пътя на охлювите“, е наречен така заради 29-те си бавни завоя, които отвеждат товарните и леките автомобили от 800 метра надморска височина до пресичането на границата с Аржентина на шеметната височина от 3 200 метра. През зимата ледът и снегът с дебелина няколко метра правят изкачването и спускането изключително опасни, а през лятото горещината е безпощадна към спирачките и двигателите на тежконатоварените автомобили.
„Всеки път, когато видя катастрофа, се чудя какво е накарало този конкретен водач да се движи прекалено бързо и след това се замислям за семейството му, което няма да го види никога повече“, казва Хуан Мануел Манрике, докато усилва мощността по стръмния склон. „Предпазливост, респект, но никога страх, на това ме е научил баща ми и досега то върши работа.“
Той прави следващия завой по-нашироко, за да насочи товарния автомобил надолу към долината. Водачите си махат приятелски с ръка и се поздравяват през отворените прозорци. На 10-я завой той посочва разрушен контейнер по склона между 10-ия и 12-ия завой. Обяснява, че водачът на този товарен автомобил се е спускал твърде бързо с товар от вино, който е превозвал от Аржентина. Ремаркето се преобърнало и повлекло и влекача със себе си.
„Мисля, че водачът се е спасил, като е изскочил навън точно преди камионът да се изтъркаля по склона. Счупил си е няколко ребра и е получил тежки наранявания“, казва той със сериозно изражение на лицето. „Но поне е останал жив.“
Предпазливост, респект, но никога страх, на това ме е научил баща ми и досега то върши работа.
Очите му изобщо не се отделят от пътя, докато прави острите завои нагоре по чилийската част на Андите на път за Аржентина. Всеки завой си има номер, а този, който е отнел най-много човешки животи, е номер 17, наречен „Curva de la muerte“ или „Завоят на смъртта“. Очите му се присвиват, докато минава покрай знака, но концентрацията му е абсолютна. Той посочва различни места, където са се случвали инциденти, както наскоро, така и в миналото. Повечето от пострадалите са му били лични приятели и става ясно, че между водачите, които често минават оттук и пресичат най-важната граница между Чили и Аржентина, съществуват другарски отношения.
Това е най-краткият маршрут от пристанището на Сан Антонио, което се намира на запад от Сантяго в Чили, до региона Мендоса в Аржентина – и по-нататък до Бразилия – и той е изключително важен за логистиката в този регион. По този път се превозват стоки от цял свят – от бананите, идващи от крайбрежието на Еквадор, до чисто нови автомобили от Азия. Днес хладилното ремарке на Хуан Мануел е натоварено с 25 тона банани, предназначени за Мендоса. Въртящият момент на двигателя и плавната работа на скоростната кутия му дават възможност да насочи пълното си внимание към опасния път.
Хуан Мануел е прекарал 45 от всичките си 64 години в шофиране на товарни автомобили из цяла Южна Америка. Когато тръгва на път, той оставя съпругата си и четирите си пораснали деца в родния си град Мендоса в Аржентина. Мисли много за тях, но семейството му се успокоява с факта, че никога не е претърпявал катастрофа, и те знаят, че най-важното за него е да се върне вкъщи, за да ги види отново.
„Поведението на фирмата-собственик има голямо влияние върху статистическите данни за катастрофите“, обяснява той. „Някои собственици не се интересуват от водачите, юркат ги прекалено, оборудването е старо и морално остаряло, а това винаги означава повече инциденти.“
Той обяснява, че фирмата, за която работи сега, никога не е имала сериозни инциденти и че е една от най-големите фирми, работещи по маршрута Чили – Аржентина. Собственикът поддържа много близки отношения с водачите.
„Когато собственикът се обажда, за да разбере как си, пита за семейството ти и проявява истински интерес към здравето ти, това създава голяма разлика на пътя“, казва Хуан Мануел. „Твърде големият натиск се отразява зле.“
Фирмата има 80 товарни автомобила и е поръчала още 30, като се е специализирала в превоз на охладени стоки. Всички автомобили са Volvo FH и фирмата е първата в Чили, която купи новия FH. Хуан Мануел шофира влекач FH 500 от 2015 г., който фирмата току-що е получила. Той е със скоростна кутия I-Shift и с конфигурация на мостовете 6x2. С правилото един водач – един товарен автомобил той скоро става доверен приятел на пътя.
„Баща ми ме е научил на всичко за камионите и за тези планини.“
„Тези нови камиони имат толкова добра видимост, окачване и спирачки, че шофирането е много по-малко уморително в сравнение със старите“, обяснява той. „Освен това са много по-безопасни. В тях е много удобно да се спи, така че се събуждаш на следващия ден добре отпочинал и готов да тръгнеш на път. Леглата са удобни и тези камиони наистина са дом, когато си далеч от къщи. С тях никога не съм имал непланиран престой за цял ден поради технически проблеми.“
Тъй като слънцето се готви да залезе зад планините, той си приготвя вечеря – пържола и пиле – отстрани на пътя. Говори за времената, когато съпругата му тръгвала с него на път.
„Никой не може да готви като жена ми, казва той, но когато пътуваме заедно, само аз готвя. За нея е време за почивка. Не обичам да спя в хотели и да ям по ресторанти. Аз готвя по-добре и по-здравословно.“
Той сяда за малко на стола си и поглежда към планините, които са работното му място от толкова много години и му носят както радост, така и тъга. След няколко години ще се пенсионира и ще прекарва цялото си време със съпругата си у дома в красивата Мендоса.
„Баща ми ме е научил на всичко за камионите и тези планини“, спомня си Хуан Мануел. „Веднъж ми каза, че Андите ще бъдат винаги тук. Винаги. Ние всички ще умрем, рано или късно. Но Андите ще останат.“
Модел: влекач Volvo FH 500 I-Shift 2015 с конфигурация на мостовете 6×2.
Двигател: 13-литров, прав, шестцилиндров с мощност 500 к.с. и въртящ момент 2 500 Nm при 1 050–1 400 об./мин.
Ремарке: Американско хладилно ремарке от Utility с капацитет 27,5 тона.
Курсове: Охладени стоки от Чили до Аржентина.