В сърцето на джунглата на Борнео

В непредвидимото време и суровия, изпълнен с предизвикателства терен на Борнео, превозването на товари в минния отрасъл е изтощителна демонстрация на шофьорски умения.

В този епизод на „Светът на шофьорите“ изпитайте какво означава да превозваш въглища в тежките условия на джунглата на Борнео.

В дълбините на минната шахта машините се движат подобно на механични мравки, упорити и неуморни. Чува се далечен шум на двигатели. Отвън мъглата току-що се е вдигнала, разкривайки гористите планини.

Мъгла в джунглата на Борнео.

Климатът на Борнео е горещ и влажен, а тропическите порои през влажния сезон могат да променят изцяло пейзажа.

Долу в мината отеква мощен рев. Звукът идва от стърженето на камък в стомана при изсипването на товар след товар въглища и почва в каросерията на товарния автомобил. Андреас Уахюди изчаква с ръка върху скоростния лост колегата му да завърши товаренето. 

После настъпва газта и отново се изкачва догоре. „Най-важното е да си концентриран и внимателен и да се разбираш с колегите“ – казва той.

„Сусубанг“ е открита мина с площ 9 000 хектара, разположена в Източен Калимантан, в индонезийската част на остров Борнео. Това е място, където се добиват най-твърдите и най-скъпи въглища – антрацитните. 

Разкритите въглища изглеждат като черни вертикални ивици в изкопаната почва. За да се стигне до тях, се изисква взривяване, последвано от отстраняване на скалистата почва между пластовете въглища. Всеки ден 31-годишният Андреас изнася с Volvo FMX почва от района на мината до обект за депониране, на разстояние 1,5 километра от нея. Грубата повърхност на пътя и тежкият товар, достигащ 27 тона, изискват не само здрави товарни автомобили, но и умели водачи.

Никога не знаеш какво те очаква по-нататък по пътя. Почвата се размества, така че това, което изглежда по един начин в даден момент, може бързо да се промени в следващия.

Андреас Уахюнди, водач на товарен автомобил.

Дълбоките следи от гуми, камъните и големите глинести дупки правят придвижването по пътищата в района на мината доста трудно. Изнасянето на почвата води до бърза промяна на пейзажа, за което допринасят и свлачищата и проливните дъждове. 

„Теренът е най-голямото предизвикателство. Пътните условия са от решаващо значение за безопасността“ – споделя Андреас.

Андреас Уахюнди в неговата спалня.

Андреас Уахюнди живее заедно с 20 други водачи в общежитие за работниците в близост до мината.

Наоколо с грохот преминават натоварените догоре товарни автомобили и Андреас зорко следи обстановката. Той достига запълнена с вода дупка на пътя и здраво хваща волана с две ръце. Двигателят повишава оборотите, когато товарният автомобил наближава стръмен хълм и започва да се изкачва нагоре. 

„Няма никакъв проблем, двигателят е мощен.“  

По радиостанцията постоянно чуват инструкции за мястото на разтоварване, въпроси относно текущото местоположение на Андреас и предупреждения за препятствия по пътя. В мината най-важното нещо е комуникацията. 

„Никога не знаеш какво те очаква по-нататък по пътя. Почвата се размества, така че това, което изглежда по един начин в даден момент, може бързо да се промени в следващия. Въпреки това знам, че колегите своевременно ще ме информират, така че запазвам спокойствие“ – казва Андреас.

По време на смяната Андреас никога не напуска товарния си автомобил, но благодарение на постоянната комуникация по радиостанцията, звука на клаксоните и приятелските поздрави на преминаващите наблизо водачи той никога не се чувства сам. 

„Най-хубавото в тази работа са новите приятелства, които завързах“ – обяснява Андреас.

Той идва от Лонгкали в източен Калимантан и, както много от другите водачи, е далече от семейството си. През последните няколко години огромното търсене на черно злато, особено от страна на Китай, стимулира чуждестранните компании да отварят все повече мини в Калимантан, което създава сериозна нужда от работна ръка. 

Понастоящем Андреас живее заедно с 20 други водачи на кратко разстояние с автобус от мината. Той разполага със своя стая, скромно обзаведена, с матрак на пода и постери на неговите футболни идоли по стените. Когато не спи, прекарва повечето от часовете си в шофьорската кабина и това му харесва.

Товарни автомобили в мината.

Пейзажът в минната шахта се променя непрекъснато заради извозването на почвата. По тази причина комуникацията между водачите е от ключово значение, а каналът за връзка с диспечера никога не замлъква.

 

Андреас шофира товарни автомобили от 2005 г. и е прекарал последната година на работа в мината. Първоначално седял до друг водач, за да получи специално обучение. 

„В самото начало ми се струваше доста неприятно, когато камионът се накланяше, но вече съм свикнал с това. Камионът ми Volvo е наистина удобен, така че мога да се отпусна. В сравнение с други марки камиони окачването и амортисьорите на кабината са отлични“ – казва той. 

Вече е пладне и е време за обедна почивка на известно разстояние от мината. Работниците ядат ориза, който са донесли със себе си, под сянката на един покрив и палят цигари, докато товарните автомобили стоят на паркинга.

Андреас Уахюнди.

Андреас шофира товарни автомобили от 2005 г. и е прекарал последната година на работа в мината.

В горещината цари пълна тишина. Глинената площадка е изпълнена от тежките машини, които изглеждат изоставени под силната, бяла слънчева светлина. Калта е засъхнала в коловозите и по колелата, а от шаситата на товарните автомобили са провиснали буци кална глина. Мирише на дизелово гориво и нагорещена гума. След това работата продължава през целия следобед.

На следващия ден обаче картината се е променила. През нощта е паднал дъжд, планината е забулена в мъгла, а въздухът е натежал от влага. 

„Днес ще бъде хлъзгаво“ – казва Андреас. Той тъкмо е закусил ориз и пилешко в столовата, където въздухът мирише на чили и мазнина, и е сложил кожените си ботуши на слабата сутрешна светлина. 

Студен вятър духа над паркинга за товарни автомобили, а земята се е превърнала в кален басейн. Андреас прави бърза проверка на своя товарен автомобил. Масло, филтър, гуми, спирачки – изглежда всичко работи нормално. Той се покатерва в шофьорската кабина, сваля си ботушите върху най-горното стъпало и си отбелязва нещо. След това пуска техно музика, обляга се и чака – и чака. 

Когато шофирам, се чувствам важен и се гордея със себе си.

Андреас Уахюнди, водач на товарен автомобил.

В тропическия климат на Борнео мусонният дъжд пада внезапно и интензивно. Той е често явление, но е труден за прогнозиране. След дъжда пътищата трябва да се остържат, а останалата работа спира по съображения за безопасност. 

„В противен случай рискуваме да се озовем в канавката и да се преобърнем настрани или да катастрофираме. Днес времето е ясно, но знаем, че може да завали по всяко време“

Работата спира и при гъста мъгла и силно запрашаване. По тази причина, когато може да се работи, всички се трудят много усилено. Товарните автомобили Volvo в тази мина работят денонощно и издържат до 10 години. 

С изгрева на слънцето и вдигането на мъглата водачите се скупчват около своите бели товарни автомобили Volvo. Звукът на двигателите е спрял, а музиката от шофьорските кабини се носи между автомобилите. Един от водачите е надул музиката и се е опънал, с крака на отворената врата на товарния автомобил.

Товарни автомобили започват работата през нощната смяна.

Андреас шофира 11 часа дневно, изминавайки един и същ 18-минутен маршрут. След като приключи, някой друг го сменя и работи през нощната смяна.

 

Изтощителното шофиране в мината превръща умората в една от най-големите опасности; по тази причина редовно се правят тестове, за да се гарантира, че водачите не са прекалено уморени. Андреас шофира по 11 часа на ден. Той признава, че изминаването на един и същ 18-минутен маршрут ден след ден е монотонно. И все пак това успешно се компенсира от усещането зад волана.

„Когато шофирам, се чувствам важен и се гордея със себе си. Изпълва ме с удовлетворение“ – казва той. 

Ненадейно идва съобщение, че може да потегля, и той незабавно включва двигателя. Слънцето е вече високо в небето над мината. В края на работния ден Андреас паркира на заден ход на определеното му място, изключва двигателя и скача на земята. Луната блести ярко иззад спокойните облаци, над червените купчини пръст, растителността и далечните сини планини. 

Мъже със сини ризи и каски се придвижват от столовата към товарните автомобили, готови да започнат нощната смяна. Андреас стои облян от лунната светлина. В Лонгкали той е бил фермер и водач на товарен автомобил. Тук го е довела възможността да работи и да припечели пари, заедно с перспективата да развива уменията си и да изгради кариера.  

„В бъдеще, когато мога да си го позволя, искам да започна собствен бизнес в транспортната индустрия, като използвам опита, който съм натрупал тук. Кой знае“ – казва той, а на лицето му изгрява скромна усмивка – „един ден може дори да си купя собствен камион.“

Товарният автомобил

Volvo FMX за големи предизвикателства, във вид на 6x4 самосвал 17M3 (за голям товар), с редови шестцилиндров 10,8-литров двигател D11A, развиващ 370 к.с.

Как се използва: За превозване на почва (претоварване) в мината ­Сусубанг

Свързано съдържание

Извличане на сол от голямата бяла пустош на Боливия

Светлината е безмилостна, а въздухът – разреден. В най-голямата солна равнина в света се проверяват възможностите както на хората, така и на машината. Тук водачът на товарни автомобили Дарио Машаса Колкуе работи повече от 30 години....

Дивото зове – един ден от превоза на африкански биволи

Работата като превозвач на животни в южноафриканските природни резервати изисква не само необикновени способности за шофиране, но и смелост....

Да останеш жив по един от най-опасните пътища в света

Предпазливостта, уменията и опитът са запазили Хуан Мануел Манрике жив в продължение на 45 години по един от най-опасните пътища в света. Това е Paso de los Caracoles в Чили....

Филтриране на статиите

5 true 5