TRUCKS

Дивото зове – един ден от превоза на африкански биволи

Работата като превозвач на животни в южноафриканските природни резервати изисква не само необикновени способности за шофиране, но и смелост.
Хеликоптер и товарен автомобил.
Хеликоптерът помага за откриване и зашеметяване на биволите, докато ветеринарният екип на земята ги проследява от своя товарен автомобил.

Лястовиците се спускат рязко и бързо се гмуркат в южноафриканската савана. В полета им ги придружава свеж ветрец, който леко преминава над равнинния пейзаж. Часът е точно 6 сутринта и слънцето ще изгрее след няколко минути. Изведнъж ревът на дизелов двигател заглушава птичите песни.

Volvo FM с пясъчен цвят, обвит в облак от червен прах, се приближава с гръм и трясък към група хора с пикапи, които са се събрали до вратите на природния резерват Копис Дам, на 150 километра югозападно от Йоханесбург. Днес е първият ден от сезона. Днес екипът за улавяне на диви животни ще лови и премества африкански бивол, който е едно от животните в „Голямата петорка“ – с този термин ловците описват най-трудните и опасни за проследяване и лов животни в Африка.

„Често работим с биволи, но това винаги е свързано с риск. Биволът е мощно животно и когато напада, го прави с чувство за мъст. Ако се добере до тебе, си мъртъв. Ще те убие“, казва Петрус Мотсоане, старши на екипа и водач на влекача Volvo, който ще превозва тези агресивни животни.

Улавянето и транспортирането на диви животни е важна операция в много природни резервати в Южна Африка. Тя се прави най-вече, за да се поддържа балансът между различните животински видове в резерватите, но също и за да се избегне близкородственото кръстосване.

Биволът е мощно животно и когато напада, го прави с чувство за мъст.

Животните се ловят през зимния сезон, между март и октомври, когато времето е най-студено. Екипът улавя и транспортира няколко различни вида диви животни – от зебри и носорози, до биволи и лъвове. 

Природният резерват в провинция Свободен щат в Южна Африка е работното място на Петрус Мотсоане вече повече от 20 години. С хирургическа точност той маневрира с 24-тонния товарен автомобил с дължина 22-метра през саваната към стадото животни, които трябва да бъдат преместени. Работата поставя строги изисквания както към автомобила, така и към водача.

„Шофирането през саваната изморява тялото. Чувстваш се така, сякаш ти чупят ребрата! Но аз карам този камион от 10 години и никога не съм имал проблеми. Той е достатъчно здрав и издръжлив, за да прави всичко необходимо“, казва Петрус.

Екипът за улавяне на диви животни в Свободния щат се състои от 25 души, плюс ветеринарен хирург и пилот на хеликоптер. Хеликоптерът търси и преследва биволите в откритите пространства, така че ветеринарният хирург да може да стреля по тях от въздуха със стреличка с приспивателно. 

След като биволът е зашеметен, наземният екип се придвижва с пикапите и натоварва животното, което тежи повече от един тон. После биволът се превозва до товарния автомобил Volvo на Петрус и там автомобил с кран повдига заспалото животно и го поставя в ремаркето, където то получава медикамент с обратно действие, за да се събуди.

„Когато биволът отвори очи, той става малко агресивен, но дотогава ние вече сме излезли и сме затворили вратата. Ако се събуди, преди си излязъл от ремаркето, трябва да си бърз като светкавица, за да не се добере до теб“, казва Петрус.

Той се засмива, златният зъб в устата му и златната обеца на лявото му ухо проблясват, докато разказва историята за зашеметената зебра, която се събудила точно по време на товаренето и побегнала през саваната със завързани очи.

Три щрауса с поклащащи се пера на опашката тичат през високата трева отдясно на товарния автомобил, а шумът на хеликоптера принуждава два възрастни носорога заедно с рожбата им да побегнат от ужас. Товарният автомобил подскача през тревата и храстите, минавайки през една долчинка и по мост, който е толкова тесен, че преминаването на автомобили по него е истинско чудо. Съсредоточеността е замръзнала по лицето на Петрус.

„Когато карам по неравен терен, камионът подскача и звуците, идващи от него, са съвсем различни от тези при шофиране по нормален път. Трябва да карам наистина много, много бавно през опасния терен, докато той отново стане сигурен. Трябва да следя пътя напред много внимателно, за да съм сигурен, че няма камъни или други препятствия. Но не мога да видя всичко и затова понякога трябва да разчитам на случайността“, казва той.

 

Денят започва зле. Първите два бивола, които ветеринарят обездвижва, се втурват през една падина и се спускат в долчинка, намираща се опасно близо до реката. Пикапите с ревящи двигатели засядат във високите храсталаци, през които се минава за мястото, и когато пристигат, не могат да се спуснат в блатистия участък, където сега спи единият бивол. Дърветата пречат на хеликоптера да прогони надалеч останалите биволи, които може да са наблизо и да нападнат хората.

Повикани са подкрепления и след това всичко се развива много бързо: биволът е избутан върху зелена носилка и повдигнат с помощта на лебедка по склона до джипа, където десет души натоварват спящото животно върху пикапа само с голи ръце.

Освен да шофира товарния автомобил, работата на Петрус в качеството му на старши включва и наблюдаване на животното и помощ при натоварването му в ремаркето. Ремаркето е разделено на пет отделения със стоманени врати, които могат да се отварят и затварят отвън. Товарният автомобил може да превозва най-много 15 бивола в зависимост от големината им.

„Биволите не обичат да стоят сами. Това ги влудява и те се самонараняват. Така че в едно отделение винаги пътуват два или три бивола“, обяснява Кийс Лорънс, който е ръководител на екипа за улавяне на животни, докато отмерва правилната доза витамин B за четиригодишната биволица, току-що качена от наземния екип в товарния автомобил.

На уловения бивол се прави изследване за различни заболявания, маркира се с микрочип и му се прави инжекция с витамин B за подсилване на имунната система. Докато Кийс прави инжекция на заспалия бивол, между влекача и ремаркето Volvo и автомобила с кран се образува опашка от биволи с превръзки на очите и памучни тампони в ушите. Тези превръзки и тампони им помагат да останат спокойни.

Когато обяснявам на другите шофьори какво превозвам, те ми казват: „Човече, някой ден тези животни ще те убият“. Но аз се занимавам с това повече от 20 години и все още съм жив.

Работата по вземането на кръв за изследване, прехвърлянето и събуждането на транспортираните биволи върви бързо. С помощта на дълъг железен прът Петрус отваря вратите между отделенията. Ремаркето бързо се напълва с четиринадесет животни. Биволите не са особено щастливи, когато изведнъж се оказват затворени в малка метална кутия. 

„Ще се успокоят, когато потегля“, казва Петрус, докато се качва в кабината на водача. 

Товарният автомобил се връща обратно през резервата към заградената зона, в която биволите ще останат под карантина, преди да бъдат продадени на търг на други природни резервати. Стойността на днешния товар е над 2,2 милиона ранда, приблизително 330 000 лева. След продажбата им Петрус Мотсоане ще превози животните до новите им домове.

„Най-хубавата част от работата е да карам камиона по пътя. Когато обяснявам на другите шофьори какво превозвам, те ми казват: „Човече, някой ден тези животни ще те убият“. Но аз се занимавам с това повече от 20 години и все още съм жив."

Товарният автомобил

Volvo FM от 2003 г. с мощност на двигателя без натоварване 380 к.с., 13-литров дизелов двигател и южноафриканско ремарке от SA Trucks. Влекачът е с дължина 22 метра и тежи 24 тона. Автомобилът се използва всеки ден по време на сезона за улавяне на животни, между март и октомври, за превоз на диви животни през саваната и по нормални пътища.